Генеричните и биоподобните лекарства – гаранция за качествено и достъпно лечение

Освен това държавата може да оптимизира достъпа на генеричните и биоподобните лекарства до пазара, като съкрати максимално процедурите за ценообразуване и реимбурсиране, както и срока на обновяване на списъка на заплащаните от НЗОК медикаменти с нови генерични продукти. Това е и смисъла на изискванията, заложени в Директивата за прозрачност, която в началото на тази година беше одобрена от Европейския парламент с убедително мнозинство. Благодарение на реализирането на такива мерки бързо би могло да се стигне до увеличаване на икономиите, повишаване на достъпа до лечение и подобряване на контрола върху здравните бюджети.

В съвременното здравеопазване в Европа все по-съществена роля започват да играят биоподобните лекарствени продукти. Нашата страна обаче сериозно изостава по отношение на пълноценното включване на тези медикаменти в здравеопазването. Биоподобните лекарства трябва да бъдат реимбурсирани на еднакво ниво с референтния продукт и критериите за тяхното изписване също трябва да бъдат еднакви с неговите. Необходимо в използването на съвременни законодателни инструменти, насочени към стимулиране на биоподобните лекарства, тъй като това би спестило сериозни разходи на здравния бюджет и би било от полза за пациентите.     

Българската държава трябва да гарантира възможностите за истинска конкуренция във фармацевтичния сектор, която в момента е нарушена най-вече от изискването генеричните и биоподобните лекарства да имат цена в рамките на 80% от цената на оригиналния референтен продукт при включване в Позитивния лекарствен списък. Ако това изискване не бъде премахнато своевременно, в средносрочен и дългосрочен план то ще остави своя дълбок негативен отпечатък върху лекарственото производство и фармацевтичния пазар в България. Чрез това ограничение от 80% генеричните и биоподобните лекарства могат постепенно да бъдат изтласкани от пазара като бъдат принуждавани непрекъснато да намаляват цената си докато тя падне под себестойността, което ще направи тяхното оставане на нашия пазар икономически невъзможно. Така и в този случай основния губещ ще е българския пациент, а именно той трябва да е в центъра на националната здравна политика.